Западната част на България е свързана предимно с областите Кюстендил и Благоевград, а село Шишковци административно се числи към първата. Само шест км в посока североизток разделят селото от областния град, иначе то е разположено в пределите на Кюстендилската котловина. По жп линията София – Кюстендил е възможно да се достигне до селото, в което преобладава преходно – континенталният климат със средиземноморско влияние. Ранното започване на пролетта е добре дошло за местните жители, защото те са в състояние да отглеждат така характерните за района овощни растения. Що се отнася до зимата, тя е къса и сравнително лека. Слънчевата и суха есен се задържа понякога чак до октомври или ноември, а лятото е горещо. Към 2020-та година тук живеят малко над 400 местни жители, а през годините техният брой е най-висок за 1975-та. По данни от преброявания тогава пребивават 1 169 души. Дори през 1863-та година тук има повече хора в сравнение със сега – 483.
Антон Виячев е един от известните мъже, родени в Шишковци през 1868-ма година. Той умира през 1944-та и съчетава различни дейности. Бил е както контрольор по събирането на десятъка, така и писар в общинското управление. За известен период от време е дори представител в единадесетото обикновено Народно събрание. През 1934-та година прави парично дарение на огромна стойност, с което се стига до построяването на гарата и училището. Днес учебното заведение в селото носи неговото име. не на последно място, съдейства за развитието на овощарството. Виячев е близък приятел на един от най-добрите ни художници – Владимир Димитров с прякор Майстора. Помага му да се установи в селото, където и умира. В църковно – религиозно отношение населеното място се намира под опеката на Софийската епархия. Източното православие е религията, която изповядва най-много населението. Тук има не само училище, но и народно читалище. То носи името на Владимир Димитров и развива поне няколко дейности. Сред тях са мъжки фолклорни танци и кръжок по рисуване, а има и състав за художествено слово. Към него има и библиотечен фонд, предлагащ на хората тук над 17 000 тома книги. Водоснабдяването и електрификацията на селото се извършва между 1935-та и 1960-та година.
На 24-ти ноември 1972-ра година в Шишковци се открива по повод 90 години от рождението на Майстора Дом-паметник. Архитект Ковачева лично ръководи дейностите по осъществяването на този проект. Читалищната сграда има и салон за филми, а броят на седящите места е малко над 300. Изложбената и ритуалната зали не са единствените обекти тук – има сладкарница и помещения от административен характер. Архитект Гумнишка прави известни обновления на сградата десет години по-късно и това касае не само цялостния силует на постройката. Направена е декорация с мозайка на фасадата, а във фоайето се прави декоративен витраж. На 25-ти юни 1982-ра се навършват 100 години от рождението на Владимир Димитров – тогава е открита е къща музей. Тя е дарение на местен жител с фамилното име Прънкьов. В стаите е съхранена атмосферата, в която живее творецът. Тук той работи в периода между 1926-1944-та година. Първият етаж на дома е превърнат в творческа база на Съюз на българските художници.
